Това интересно растение, един от многобройните представители на семейство Миртови, е разпространено в тропиците и субтропиците на Южна Азия. Представено е от около 400 вида дребни вечнозелени дръвчета и храсти.
Названието си дължи на стреловидно заострените крайчета на венечните листа – на гръцки ardis – стрела.
Като стайно растение обикновено се отглежда Ardisia crenata – храстовидно растение с хоризонтално израстващи клонки. Листата са дълги около 6-12 см, последователни, на къси дръжки, ланцетовидни, на върха заострени, назъбени по краищата, кожести, на цвят тъмнозелени. Цъфти с бели с розови точки или чисто розови, петделни, с характерен приятен аромат цветчета. Те са събрани в красиви щитовидни съцветия, образуващи се по върховете на клонките или в пазвите на листата. Цъфтежът продължава през цялото лято – от юни до ноември. Декоративните си качества обаче ардизията дължи на своите плодове – дребни яркочервени ягодки, около 1 см в диаметър. Те узряват през зимата и тогава растението изглежда вълшебно.
Размножаването на ардизията става пред пролетта с връхни резници, въздушни отводи или чрез семена. Вкоренените растения се засаждат в богата почвена смес, съставена от две части листовка и една част торфена пръст с добавка на малко пясък. Съдовете трябва да имат много добър дренаж – на дъното им се слагат натрошени керамични парчета от саксии или керамзит, защото застоят на влага в пръстта води до загниване на корените. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а по-възрастните – веднъж на две-три години. Поливането е непрекъснато през цялата година, не се преовлажнява. През лятото растението се отблагодарява с обилен цъфтеж, ако се подхранва веднъж седмично.
Ардизията е светлолюбива, развива се добре на югоизточно или югозападно изложение. През зимата изисква висока температура – над 18 градуса, и висока въздушна влажност. През лятото е добре да се изнесе на балкона или на двора и да се разположи в сянката на по-високи растения. Много декоративно изглежда ардизията, отглеждана в голям аквариум или в стъклена витрина. Това е и сигурен начин растението да се предпази от опасните за него течения и от сухия въздух на помещенията.
Тайните на успеха
Светлина: Обича силна светлина, но без пряко слънчево огряване.
Вода: Целогодишно поддържане на умерена почвена влажност, без задържане на вода в съда.
Влажност на въздуха: Изисква много влажен въздух, особено през зимата, съчетан c висока температура.
Подхранване: Растението реагира благприятно на редовното лятно подхранване.
Наскоро популярността на филодендроните се възвърна. Изискванията им към условията са тези, които са имали в древния си дом в американските тропични гори – без пряка слънчева светлина и влажна среда, ...
Късноцьфтящ храст, който не е за всяка градина -има нужда от ярко слънце, почва с добри дренажни свойства и защита от студените ветрове. При тези условия цъфти с едри дисковидни цветове от юли до окто...
К. инеквилатера има яркочервени цветове и тъмнозелени листа. По-добре е да се спрете на по-издръжливата К. туидии – цветовете са по-малки, а листата – перести. Листата са съставени от многобройни ли...
Родът на тези месести растения е голям. Някои седуми са високи 30-60 см и през лятото цъфтят с големи дисковидни съцветия от ярки цветове, които привличат като магнит пеперудите. Мястото им е в цветни...
Пилея