Напоследък по магазините се появи посадъчен материал от възхитителни растения с красиви цветове под името зантедехия (Zantedeschia). Това не е нищо друго освен добре познатата ни кала. Тези с белите прицветници са на етиопската кала, с жълтите - на кала елиотиана, а с розовите – на ремановата кала. При междувидовите хибриди има и оранжеви, карминени и даже лилави цветове. Растението от семейство Ароидни произхожда от блатата на Южна Африка. Името си дължи на италианския ботаник Зантедески.
При покупката на клубените не се доверявайте на цвета върху рекламната фотография. Обикновено дори при най-добри условия не можем да получим този наситен жълт или розов цвят от картинката. Освен това след опрашването околоцветникът задължетелно придобива зелен цвят. Но не се огорчавайте – различните оттенъци на зеленото между листата и прицветника създават приятна хармония за очите. Листата също са много декоративни. Те са на дълги дръжки, стреловидни, а при много сортове са покрити със сребристо-бели или розови полупрозрачни петна. Клубенът непременно трябва да е твърд и да се виждат живите растежни пъпки. До края на март е крайното време да го засадите, а междувременно може да го запазите в отделението за зеленчуци на хладилника. Почвата трябва да е тежка и богата на хранителни вещества. Саксията трябва да е голяма, в противен случай калата може и да не цъфне. Клубенът се засажда на 10 см дълбочина. Почвата се намокря добре и съдът се поставя в подложка, в която постоянно трябва да има 3-5 см вода. Появят ли се листата, трябва редовно да се пулверизират. Тогава започва и подхранването. В началото се дават азотни торове, а след като цъфне – фосфорни и калиеви. Растението изисква силно слънчево огряване. След като прецъфти, поливането рязко се намалява. Листата трябва постепенно да увехнат. Тогава клубенът се изважда, почиства се от листата и пръстта и се прибира в хладилника, като се покрива със сух торф или пясък.
Зантедехията задължително се пресажда всяка година в нова почва, дори да се отглежда целогодишно. Тогава се разделят клубените, за да се размножи растението. Най-добре е да се разчупват, като всяка част трябва да има поне една растежна пъпка. Частите се подсушават няколко дни и тогава се засаждат, като
отначало се полива по малко.
Тайните на успеха
Светлина: Обича слънцето.
Вода: Почвата трябва да е мокра.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: През време на растежа.
Левизията е едно от най-пъстрите растения за алпинеум - цветовете са розови, прасковени, оранжеви или бели, а венчелистчетата често са на ивици. За съжаление това американско растение трудно вирее в а...
За разлика от популярния холандски зюмбюл, този ще намерите трудно. Прилича повече на камбанка, отколкото на зюмбюл. Стъблото е изправено, листата при основата - дълги и тесни, а нежните цветове са по...
Храстовидните стъбла и сивозелените листа на лавандулата служат за нисък жив плет или за „поръбване" на пътеки и бордюри, а ароматните цветове и листа се използват за сухи букети. Цветовете, коит...
Африканските виолетки се продават като стайни растения от около 70 години, но вече са световни любимки. Те цъфтят по всяко време на годината и са компактни. Изходната африканска виолетка е била посл...