Глориозата е измежду най-ефектните представители на семейство Лилии. Името й идва от латинската дума Gloria, която значи слава. И наистина цветето е славно красиво.
Родът Глориоза е малък – представен е само от 5 вида, които произхождат от тропическите области на Африка. Една част от тях са дълги до 5 м лиани, а другите са дребни тревисти растения, чиято височина не надхвърля 30 см. В декоративното цветарство се отглежда преди всичко лиановидната разкошна глориоза (Gloriosa superba).
Тя, както и роднините й, има клубеновидни коренища. От тях израстват прости, неразклонени стъбла. Листата са яйцевидни, заострени и завършват с мустачета, чрез които растението се залавя за опората. Цветовете се появяват по горната част на стъблата. Те са много едри, с дълги дръжки, наподобяват понесени от вятъра пламъци, поради което я наричат и огнена лилия.
За да покаже цялата си красота, глориозата трябва да се настани на светло, слънчево място, като се предпазва от обедния припек. През лятото е добре да се изнесе на открито в градината или на терасата, като се постави решетка, за която да се прикрепи с мустачките на листата си. Много е важно да се осигури висока въздушна влажност. За целта саксията се поставя в широк съд с вода, която обаче не бива да прелива в подложката. Добре е да се пулверизира всеки ден.
След прецъфтяването, в края на лятото, листата завяхват. Саксията с клубена се поставя при температура 12-15 градуса и прекарва така до февруари без поливане. В края на февруари клубенът се изважда внимателно, за да не се повреди растежната точка. Ако това стане, растението загива. Засажда се в нова почва, която го покрива с около 2 см. Саксията трябва да е голяма – с диаметър около 20-25 см. Дренажът е задължителен. Почвата трябва да е много рохкава. Отначало се полива внимателно и постепенно количеството на водата се увеличава. Младите стъбла се появяват и нарастват бързо, поради което трябва да се осигури подходяща опора.
Размножаването става със семена, които може да се купят в цветарските магазини, и с младите клубени, които се образуват около големия клубен. Семената се засяват през януари в лека почва. Растенията, получени от тях, зацъфтяват след 2-3 години. Малките клубенчета се отделят при пресаждането на растението.
Тайните на успеха
Вода: Обилна, докато расте, през зимата не се полива.
Светлина: Ярка и обилна.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: 2 пъти месечно през лятото.
Като стайни растения се продават два вида – Д. кандида и Д. суавеоленс. И двата вида цъфтят през лятото с ароматни бели цветове, но Д. кандида е по-добрият избор. Великолепните цветове на снимката щ...
Предполага се, че броят на хибридите на бегонията е между 1000 и 2000. В това многообразие има растения, които се побират в чашка за яйце, и такива, които могат да покрият стената на остъклена градина...
Ако откъснете корена на това северноамериканско растение, ще потече червен сок. Сангвинарията е разпростиращо се многогодишно, което принадлежи към семейство Макови, но за съжаление цъфти кратко. Голе...
През 1888 г. става случайна кръстоска между кипарис Nootka и кипарис Monterey. Г-н Лейланд засява семената в имението си и така се ражда Купресоципарис лейландии. Растението сега е най-използваният ви...
Леея