Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Кализията от семейство Комелинови включва 12 вида, които обитават тропическите области на Централна Америка. Названието им идва от гръцки и означава красива лилия. Това са многогодишни тревисти растен...
Герберата от семейство Сложноцветни произхожда от голям род с над 80 вида. Повечето се срещат в Южна Африка, но има представители и в Индия, Австралия и Мадагаскар. Изящни цветове, разположени на дъ...
Урзинията е пъстра южноафриканска маргаритка, която цъфти в средата на лятото и е подходяща за слънчева леха или бордюр. Съцветията са големи и не се затварят бързо при лошо време, но въпреки това урз...
Няма да го откриете при другите цветя за засаждане на открито в градинския център. По принцип се смята за стайно растение. Но ако сте решили да го поставите в прозоречното сандъче или в контейнера, за...
Лавър (лаурус)