Живите огради и оригиналните фигури от красивия храст винаги са на мода
При описанието на възрожденските български дворове неизменно се споменават чимшир портите и бухлатите чимшири. Грижливо отглеждани и поддържани от стопаните, те придавали нотка на екзотика и престижност. И днес тези растения са чести обитатели както на парковете, така и на домашните градини. Ценят се високо заради гъстата красива корона, блестящите листа и добрата им поносимост към подстригването, която позволява да се създават от тях дълговечни живи огради и фигури с различна височина.
Родът Чимшири обединява около 30 вида, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Ботаническото им име Buxus на гръцки означава "плътен" и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките. Най-често се отглежда вечнозеленият чимшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.
Чимширът няма никакви претенции към почвата и светлината
Ако е засаден на припек, той ще расте буйно. Добре ще се развива обаче и на полусянка. Неопитните градинари трябва да знаят, че чимширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на квартирата въобще не му действа зле. Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в един ред. Когато обаче искаме бързо да имаме плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см между растенията, а джуджетата - по-гъсто. За да не направите грешка, най-добре е да попитате в разсадника как да засадите конкретния сорт.
С ножицата
За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал. Вкореняването става или в специален студен парник, или направо в сенчеста леха в градината, която се поддържа постоянно леко влажна. За съжаление корените се появяват много бавно - понякога е нужна цяла година.
През първата година от засаждането чимшировите храстчета се подрязват само веднъж (от 1/3 до 1/2 от височината), за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.
На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...
Понякога рано през пролетта, след развитието на лозите, а в други години по-късно през юли-август се наблюдава жълтеене на листата. През първата година от засаждането то се проявява слабо и в по-късно...
При кършенето се премахват върховете на леторастите заедно с 5-6 до 8 междувъзлия на летораста. Това се прави обаче само на силни лози, за да се спре прекаленото изразходване на пластични вещества за ...
Ако сте си произвели за лични нужди малко моркови, салатно цвекло, целина, пащарнак или ряпа, несъмнено ще имате желание да ги съхраните за по-дълго време. Може да ви препоръчат да си направите ровник...
Колумнеята е капризно цвете