Малайската ябълка (Syzygium malaccense) от семейство Миртови идва от Малайзия, където е била култивирана в продължение на столетия. Това интересно растение е широко известно в страните на Югоизточна Азия. Португалските мореплаватели са пренесли семена в Индия и Африка, а през 1793 г. заедно с хлебното дърво и в Ямайка, където получила ново наименование „малайска ябълка". Днес екзотичната култура се отглежда в Югоизточна Азия, Централна Америка, Карибския басейн, Венецуела, Колумбия, Индонезия, а също в Индия и Гана и се ползва с голяма популярност. На международния пазар плодовете се предлагат под името Лейди Роз.
Дървото стига 20 метра
Малайската ябълка е близък родственик на фейхоата и на гуавата. Тя е дървесно растение с височина от 5 до 20 м. Както и другите представители на сем. Миртови, има привлекателен декоративен вид. Листата са много едри (с дължина 15 до 50 см) и имат отначало виненочервен, а след това тъмнозелен цвят. Долната им повърхност е светло или жълто-зелена. По време на цъфтежа цялото растение е обсипано с удивително красиви тъмночервени или вишнево-червени цветове. Те са големи 5-7,4 см, събрани в грозд и имат по неколкостотин червени тичинки. След като прецъфтят, венчелистчетата оформят под короната пухкав пурпурно-червен килим. Плодовете узряват три месеца след цъфтежа.
Свежи, в компоти или на вино
Плодовете на малайската ябълка са кръгли или овални, сплеснати от двата края. На връхната им част има чашка със зелени листенца. Те са дълги 5-8 см и широки 4-6 см и представляват ягода, състояща се от тънка кожица, семена и сраснало с тях плодово месо. Кожицата е тънка, гладка, блестяща, бледожълта до светлочервена, с наситен розов или тъмночервен цвят. Плодовото месо е плътно, леко сухо, с бяло или светло-розово оцветяване. Някои от почитателите на плодовете ги оценяват с невероятен аромат на роза. Някои форми на екзотичния плод нямат ярко изразен аромат, но вкусът им наподобява ябълковия.
Плодовете се употребяват главно като храна в свеж вид. В страните от Югоизточна Азия - Тайланд, Малайзия, Индонезия от тях се правят компоти, в които се слагат и венчелистчета от хибискус. Използват се за получаване на джемове, сиропи, лимонада и вино.
Дойде време за резитба на лозите. Може да изглежда лесно на пръв поглед, но не е. И ножицата да хванеш трябва да знаеш как, искат се добри познания. Особено важна е и избраната формировка. От резитбат...
Макар да е типично растение на средиземноморските страни, смокинята става и в българските градини. Разбира се, най-добре се развива в южните ни райони и по Черноморието. България се приема като северн...
Импациенсът или циганчето, както е популярно у нас, е едно от любимите и най-широко отглежданите цветя в Европа. Зимно време със саксии от този вид хората украсяват стаите си, a през лятото - балкони,...
Хебе (Hebe) е красив храст с божествено име. Кръстен е на Хеба - дъщеря на Хера и Зевс. Божественият произход на този вечно-зелено растение ясно личи в приятно зелените месести листа, които искрят и б...
Резитбата на малините започва посред лято