Този интересен вид произхожда от семейство Droseraceae, а името на растението идва от гръцката дума drosera - роса, поради блестящите капки по листата, които приличат на утринна роса.
Дросерата е храстовидна лиана, която води епифитен начин на живот в топлите и влажни джунгли на Тихия и Индийския океан. Насекомите, от които си набавя необходимите питателни вещества - предимно малки мухи и комари, се привличат от нектара, който съдържа, и попадат в лепкавия му сок. Растението изкусно затваря капана си и хваща своята жертва с видоизменените си листа във форма на капачета. Покрива я със слуз и след като я смеле, листът отново се отваря. Най-доброто местоположение отглеждането на този месояден вид е слънчево, светло място със свеж въздух. През зимата подходящата температура за неговото развитие е от 5 до 10 градуса.
Поливайте го само с мека вода, а почвата поддържайте постоянно влажна. Може да го подхранвате с подобрител за цъфтящи растения. Най-ефектно ще изглежда, ако го засадите във висяща дървена кошница и го поставите до прозореца. Цъфти с нежни бели метличести съцветия.
Размножаването става със семена, засадени във влажен торф, при висока влажност на въздуха.
Къде се среща
Само 3 от 80-те вида растения на семейство Droseraceae растат в Европа. Останалите са разпространени в Австралия и Нова Зеландия. Това са многогодишни растения с прикоренова розетка, покрити с чувствителни жлезисти власинки, които хващат насекомото.
Срещат се и няколко африкански и австралийски култури, но с тях се занимават основно специалисти. Отглеждането им е трудно, защото са необходими едновременно топлина и висока влажност.
За доброто развитие и растеж на зеленчуците голямо значение има срокът на сеитбата. Той зависи и се определя така, че вегетацията на растенията да минава при най-благоприятното съчетание на климатични...
Рътенето представлява поставяне на клубените за засаждане при условия, при които по тях да се образуват къси кълнове. Това може да стане в светло помещение. На тъмно израстват дълги кълнове, които лес...
Репичките имат много къс вегетационен период, стават готови само за 30-35 дни. Затова се отглеждат най-често преди или след основната култура. Възможно е да се засеят през първата половина на февруари...
Много градинари успяват да получат добра реколта от ябълки, а да ги запазят - не могат. Ако годината е била дъждовна и ябълките са поразени от болести и неприятели, такива плодове не бива да се оставя...