В цветарството са известни около 20 вида лютичета, произхождащи от семейство Ranunculus. Най-разпространено е азиатското лютиче (Ranunculus asiaticus), което се среща в югоизточната част на Европа и Азия. Представлява растение със слабо разклонено стъбло с дължина 30 - 50 см. Листата му са три-делни, а зелените части са покрити с власинки. Цветовете са единични, събрани в по-малки съцветия с диаметър около 4-6 см. Голяма част от градинските форми имат кичести или полукичести цветове. Окраските са ярки и разнообразни, включващи бялата, розовата, оранжевата и тъмносинята багра. Цъфти в началото на лятото през юни.
Къде да го засадим
В градината за лютичето изберете защитено място с богата, неутрална, леко влажна почва. Засадете коренищата през май на дълбочина 4 - 5 см, а разстоянието между отделните растения трябва да е 12 - 15 см.
След като растението прецъфти и листата му изсъхнат, изсушете коренището и го оставете в сандъче. После го съхранявайте в перфорирани хартиени пликове до началото на пролетта.
Другият разпространен градински вид е Ranunculus acris, който вирее в горите в Европа и Азия. Цъфти през юни с големи кичести цветове, обагрени в различни оттенъци на жълтата гама. Видът е устойчив и може да се развива добре и на полусянка. Почвата трябва да е богата и влажна. Най-добре ще се чувства край ручеите и водоемите. В края на лятото на всеки 4-5 години може да разделите растението.
Как се хваща
Лютичето се размножава като внимателно се отдели коренището след изкопаването му. Става и със семена, които са събрани през същата година, които се засяват през октомври - ноември в парник или през март също в парник. В годината на посева цъфтят рядко, необходимо е да ги изкопаете, когато изсъхнат листата и да ги съхраните до следващата пролет.
Ако сте установили, че в дворната ви градина се е появил хвощ, то почвената реакция е кисела и варувайте преди дълбоката й обработка. Измежду калциевите съединения, които са пригодни за отстраняване н...
Салатното цвекло има широко приложение, тъй като освен кореноплодите за храна се използват и листата. То не е особено взискателна за отглеждане култура, но си има свои специфични особености. Грижите, ...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...
Основният начин за размножаване на палмите е чрез семена. При отделните видове срокът за поникване е изключително разнообразен. За едни може да е 14 дни, а за други - до 4 години. В периода от 1 до 5-...