Мнозина винари считат, че с преферментирането са си свършили работата. Точно тогава започват грижите за него, за правилното му бъдещо развитие. Първо винарят трябва да определи диагнозата му. Огледайте външния му вид, опитайте го на вкус и мирис и действайте. Пулсът на виното се определя по отделящите се все още мехурчета въглероден двуокис.
Започвате с излагане на непълна чаша вино при стайна температура. Ако то за 24 часа не промени цвета си, е показателно за евентуално бъдещо развитие на виното, без да се страхуваме от кафявото му пресичане, което е бъдещ недостатък и то може да се претака. Ако цветът му е променен в кафяво, прибавете му 6 %-на серниста киселина в доза 1 г на литър при добро разбъркване. То ще помогне за отстраняването на този недостатък. С това претакане при добро проветрение ще излети въглеродният двуокис и така ще се улесни падането на дъното на бъчвата на чуждиците, постъпили в ширата с гроздето - семки, люспи, прашинки кал и други. Погрешно се счита, че образуваната утайка, хранела виното. Напротив! Тя бързо ще му придаде неприятния привукс на сероводород, който се отстранява трудно и бавно.
Преди да преточите виното, проверете какво е състоянието на бъчвата, в която ще го прелеете. Ако има дъх на мухъл или дървен привкус, погрижете се за отстраняването им. Бъчвата трябва да се напълни догоре, за да не заболее младото вино от опасните цветясване и вкисване. Лекуването му е почти изключено.
Предварително дегустирайте виното и ако има резливост, изчакайте да приключи тихата ферментация. Тя е последният етап при приготвянето на виното. Ако чувствате неприятен, кисел вкус, това показва, че гроздето не е било добре узряло и съдържа повече ябълчена киселина, която му придава вкус на чепка и зелено. Този недостатък се оправя трудно. Може частично да го предотвратите чрез излагане на виното на студ, който довежда до изкристализиране на киселината под формата на калиев битартарат (винен камък, тригия).
Котиледонът (Cotyledon) произхожда от пустинните райони на Южна Африка, Етиопия и Арабски полуостров. Родът включва 30 вида. Като декоративни се отглеждат два от тях. Това са многогодишни, вечно зелен...
Лешникът е сравнително слабо отглеждан в частните дворове, въпреки че има подходящи условия почти в цялата страна. Доказателство за това са широко разпространените диворастящи лешници в горските масив...
От средата на май до втората половина на юни в градините може да видите ажурно храстче с розови цветове с необичайна форма, напомнящи стилизирано изображение на сърце. За това му сходство растението е...
Смокинята е едно от най-старите плодни растения на планетата. За нея, заедно с гроздето и маслината, се говори още в Стария завет. В Палестина и Месопотамия е била отглеждана преди 5000 години пр. н.е...