Родината на джинджифила е Югоизточна Азия - Хималаите и Непал. На открито се отглежда в тропическия пояс, а у нас само като саксийно растение, при това много лесно. Той е бил известен още на древните гърци и римляните, които са го използвали освен като подправка и като лекарство. Какво значение има в живота им, говори фактът, че са го ценели толкова високо, колкото златото.
Растенията образуват мощни коренища, които са обект на хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Стъблата достигат височина до 1,8 м. От върха им последователно излиза по един лист. При вида кокинеум той е мечовиден, тъмнозелен, а при гарденианум е овално удължен, светлозелен. Дължината на листата е 25-30 см. Цветовете са много оригинално устроени, наподобяват орхидеи. Те са до 5 см дълги, жълтеникави или пастелно червени, с красиви тичинки на грациозни дръжки. Събрани са по много в продълговато класовидно съцветие. Появяват се от юли до септември.
Отглеждане
Джинджифилът се отнася към светлолюбивите растения. При нашите климатични условия се препоръчва да се отглежда в саксии номер 20-30. Важно условие е да му предложите богата на хранителни вещества почвена смес. В нея задължително трябва да включите добре разложен оборски тор, листовка и пясък. Накрая прибавете градинска почва или чимовка. Съотношението между компонентите трябва да е 2:2:2:1. Разбъркайте добре.
През лятото саксиите може да са в стаи или на балкони и тераси, защитени от ветрове, които разкъсват листата и пречупват крехките стъбла. Важно е да поливате редовно, така че почвената смес винаги да е умерено влажна. Два пъти месечно се подхранва с разтворени във вода минерални торове, 1 г за 1 литър. През зимата задължително саксиите трябва да са на закрито, където температурата да е около 7°С. Премахвайте прецъфтелите клонки.
Един много смел вариант е, през пролетта, след като премине опасността от слани, растенията да се засадят и на открито в градината. Само след месец те започва да се развиват чудесно. Основната грижа е поливането. Тъй като растат буйни и крехки, трябва да им се направят здрави подпорки. За награда когато в началото на октомври ги извадите, ще откриете едри, сочни коренища. Ако сте разпалени любители на екзотиката, пробвайте и този начин за отглеждане. Важно е да знаете, че растенията не понасят в почвата да се застоява излишна вода, която предизвиква загниване на коренищата.
Въпреки че джинджифилът може да се размножава със семена, по-често се практикува разделяне на коренищата през пролетта. Използват се тези части, които имат вегетационен връх, а останалите се използват за консумация.
Полезни съставки
Коренището на джинджифила съдържа етерични масла, от които зингиберонът е със специфичен, много приятен аромат и парлив вкус. В тях има също полизахариди, смоли, флавоноиди и други ценни съставки. Етеричното масло стимулира стомашните жлези и действа противомикробно. Коренището успешно се ползва като подправка на ястия, сладкиши, салати, напитки. Когато е свежо настъргва се, а когато е изсушено се стрива на прах. Дозата е минимална - на върха на чаена лъжичка за 6 порции. Подправката действа както тонизиращо, така и за подобряване на храносмилането и потентността.
Коренището се използва и като лекарство - като чай при простудни заболявания и за възбуждане на апетита. Против кашлица се варят 10 г коренище в 1 л вода. Прибавят се една щипка стафиди и няколко смокини. От тази приятна отвара се взема по 1 ч. лъжичка 5-6 пъти на ден. От захаросани коренища се приготвят деликатесни бонбони. Бонбони и десерти подправени с джиндифил са профилактично средство при простуда. Много често се използва и извлеченото от коренищата етерично масло.
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...
За средноранното полско производство краставиците се сеят на постоянно място през май, тогава, когато няма опасност от понижаване на температурите. Късните краставици за приготвяне на зимнина се сеят ...
Масовият цъфтеж на овощните дръвчета провокира ранното събуждане на пчелните семейства. Така те се явяват силни с много на брой развити пчели и голямо личинково пило непосредствено преди да е започнал...
Чесънът се разделя на два подвида – обикновен и стрелкуващ. У нас най-широко се отглеждат две форми на обикновения чесън – зимен и летен. Зимният чесън се характеризира с по-високи, по-дебели и нежн...