Петльови гащи събират пчелите

Лисичината (Corydalis), известна у нас като петльови гащи, е род, който наброява около 320 растения, разпространени в умерения пояс на северното полукълбо. Това са декоративни растения, които не се нуждаят от специални грижи. Имат много достойнства: студоустойчиви са, не се повреждат от болести и неприятели, много са декоративни, цъфтят в ранна пролет, когато няма много растения, радващи очите. Не се нуждаят от сложна агротехника, размножават се бързо, имат лекарствени и медоносни качества.
Лисичината може да живее постоянно на лехата или в плодната градина. Нуждае се от дълбоки, рохкави, глинести или песъкливи почви, богати на листовка. Не понася застояването на вода.
Сред известните видове е лисичина солида (Corydalis solida). Листата й са папратовидни и нежни. Всеки тръбест цвят е с шпоричка отзад и с устнички отпред. Под земята има нишковидни корени или грудки, а цветовете са сини, жълти, бели, розови или пурпурни. Цъфти обилно през април- началото на май в продължение на месец. Надземната част отмира през юни. Успешно расте на рохкави плодородни почви под дървета.
Лисичината обитава най-различни места и причина за това са различните видове. Някои от тях обитават горите, като се развиват преди да са се развили дърветата над тях, други пък понасят сухите райони и живеят заедно с други растения. Важното е мястото да не задържа вода, ярката слънчева светлина е нужна само са сухоустойчивите видове. Почвата, богата на органични вещества, е за горските видове, а добрият дренаж е нужен за азиатските растения.
Размножава се чрез семена. Деленето на клубените на лисичината е по-скоро изключение, отколкото правило.
Използва се в градините и парковете за създаване на големи петна под дърветата. Азиатските видове са подходящи за алпинеумите, те са по-дребни и изящни.