Един от основните климатични фактори, от който зависи нормалното развитие и редовното плододаване на овощните растения е температурата. В своята еволюция те са се приспособили към динамиката на температурните промени, но при големи застудявания могат да получат значителни повреди и дори да загинат.
Устойчивостта към ниските температури се определя преди всичко от овощния вид.
От отглежданите у нас видове най-висока студоустойчивост проявяват ябълката, сливата, вишната и касисът, които издържат до минус 23-32°С. Най-ниска е студоустойчивостта на ягодата, която измръзва при минус 15°С, когато не е покрита поне с 15-20 см сняг. Малината, къпината и плодните пъпки на прасковата, кайсията и бадема измръзват при понижение на температурите под минус 18-20 до минус 22-25°С. При останалите овощни видове критичните минимални температури са около минус 26-28°С. Субтропичните овощни видове, които се отглеждат в някои райони на нашата страна - като смокиня, нар, райска ябълка, маслина и др. издържат най-много до минус 15-18°С. Дървесината е сравнително по-студоустойчива и при нашите условия много рядко се наблюдава измръзване на младите леторасти.
Освен от видовите особености студоустойчивостта зависи и от запасеността на растенията през лятно-есенния период.
Добре запасените растения издържат по-добре на ниските температури. Растенията се запасяват по-добре, когато не са претоварени с много плодове, при по-късно зреещите видове и copтове, при запазена листна меса и когато в почвата има достатъчно влага и хранителни вещества.
Пораженията от ниските зимни температури са по-големи, когато те паднат рязко и влиянието им е по-продължително. Студоустойчивостта на младите дръвчета е сравнително по-слаба, когато вегетацията им продължава до късно през есента. Това означава, че трябва да се преустановят поливките и обработките им към края на лятото и началото на есента.
Най-сигурното мероприятие за предотвратяване на зимните измръзвания е правилното райониране на видовете, съобразно с критичните за тях ниски температури. Това означава, че преди създаване на овощни градини или засаждане на отделни видове в любителските градини, трябва да се вземат данни за температурните условия за един по-продължителен период за дадения район. Когато температурите падат под критичните граници за даден овощен вид, макар и много рядко, трябва да се избягва неговото засаждане.
Измръзването много лесно може да се установи, като се провери състояниено на най-чувствителната част на плодната пъпка - плодникът. Ако той е придобил кафеникав цвят това означава, че пъпката е загинала, незивисимо от свежите венчелистчета и тичинки. Понякога е измръзвал само плодникът и такива пъпки цъфтят нормално но не дават плод - каквито наблюдения има при прасковата, ягодата и някои други видове. При установяване на частично или 100% измръзване в края на зимата се извършат специални резитби.
Периодът за вземане на калеми е доста разтеглен, но студените зимни дни обикновено се пропускат и току виж в края на зимата дръвчетата са излезли от принудителния покой. През февруари пъпките на бадем...
Тъй като в стаята най-често се отглежда бялата кала, то тези правила са за нея. Почвата трябва да е тежка, но най-добре да е смес от градинска, хумус и торф в равни части. Не трябва да пресаждате...
Зеленчуците са група култури, които се отличават с голямо видово и сортово разнообразие, имат различен по продължителност вегетационен период (от 50 до 150 дни), отглеждат се при 2 или 3 производства ...
Калмията (Kalmia) е многогодишен храст цъфтящ с прекрасни цветове. Заема около 1 метър площ. Височината му достига 2,5 - 3 метра. Срещат се и по-дребни видове, които са около 35-45 сантиметра. Родинат...