Картофите са много взискателни към запасеността на почвата с хранителни вещества. Най-голяма нужда от хранителни вещества, картофите имат при интензивното нарастване на надземната им маса и на клубените.
При недостиг на азот растенията изостават, листата стават светло зелени и преждевременно окапват. При излишък на този елемент стъблата на картофените растения избуяват, задържа се клубенообразуването и се удължава вегетационният период.
При недостиг на фосфор листата на картофите придобиват тъмнозелен цвят, затормозва се растежът. Фосфорът ускорява образуването на клубени и се увеличава скорбялата в тях. На почви с кисела реакция трябва да се внасят повече фосфорни торове.
Калият оказва влияние върху количеството и качеството на картофите. Действието на този елемент зависи от формата навнесеният азотен тор - нитратната форма го подтисква, а амонячната го засилва. При недостиг на калий листата придобиват бронзово оцветяване, набръчкват се, преждевременно изсъхват и окапват. Калиевото торене не е необходимо на влажни почви.
При интензивните технологии торовите норми при картофите могат да достигнат 2.5-3.0 кг азот, 2-2.5кг фосфор и 2.5-2.8 кг калий на 100 кв.м площ. При бедни на калий и фосфор почви съотношението между азот, фосфор и калий трябва да бъде 1:1.5: 1.5.
На наклонени терени торовете трябва да се внасят през пролетта, за да не се измият през зимата.
Азотът при картофите трябва да се дава двукратно - две трети преди засаждането и една трета с първата обработка или еднократно при засаждането. Установено е, че преди засаждането на картофите не трябва да се тори с повече от 1-1.2 кг азот на 100 кв.м. В засушливи райони половината от тази норма може да се внесе в почвата през есента.
Оборският тор е особено необходим на по-леките и бедни почви. Необходими са 150 кг на 100кв.м площ. С оборският тор се тори през есента по време на дълбоката обработка на почвата или напролет преди пролетната обработка. С оборския тор се внасят фосфорните и калиевите торове. Когато се използва оборски тор, трябва да се намали дозата на минералните торове. Внасянето само на оборски тор не върши работа, защото корените на картофените растения не могат да го използват напълно.
При почви с кисела реакция е необходимо да се внесе и молибден. При варовитите почви трябва да се внесе мед и цинк , а при песъкливите - мед и манган. Картофите не се нуждаят от варуване, защото понасят до средно кисели почви.
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...
Еремурусът (Eremurus), известен у нас като „лисича опашка”, представлява род много красиви и ефектни цветя, представен от около 35-40 вида. На височина достига 150-160 см. Изключително лесен за отглеж...
През този период на годината се сее разсадът за основните зеленчукови култури. Някои стопани вече са заредили парниците. Преди основната култура обаче поникват плевелите. Поради това, че поникването и...
Най-подходящото време за засаждане на касиса е след листопада. Тогава при ранната есен растенията се вкореняват добре и студът през зимата не може да ги изтегли. За да изберем подходящото място, трябв...