Има два варианта – да покривате чувствителните към студа тревисти многогодишни растения или да ги прибавяте към масата, събрана за направа на компост. Важното е да не оставате листа върху моравата, тъй като тревата се задушава и започва да гние. Листата на ореха, дъба, бука и конския кестен съдържат много дъбилни вещества и се разлагат по-дълго време. За да ускорите този процес, наситнете ги и ги смесете със ситен пясък и след това ги поставете в компоста.
За да си направите компост, ще ви е нужна дъсчена или пластмасова конструкция, която е поставена на избраното от вас място. Дървената ще пропуска въздуха и ще поддържа добра вентилация. За да имате успех, тя трябва да е не по-малка от 1 куб. метър. Пластмасовият съд пък от своя страна запазва по-добре топлината и е по-мобилен.
Поставете на дъното на съда около 10 см слой от груб материал – слама, сено, клонки. Това е нужно, за да осигурите дренажа и достъпа на въздух.
Наредете материалите за компоста на слоеве. Полезно е, слоевете от зелени мокри и меки отпадъци да се редува със по-сухи и твърди, това ще осигури вентилацията и процесът на гниене ще се ускори. Никога не притъпквайте съдържанието, защото това ще наруши процеса на разлагане.
Над всеки слой прибавяйте и малко почва, а при възможност и пресен органичен тор. Той стимулира дейността на микроорганизмите, които разлагат сложената за компостиране органична материя. Катализатор на реакцията е и прясно окосената трева и бобовите растения.
Дръжте контейнера покрит, за да съхраните влажността и топлината. Пластмасовите контейнери обикновено имат капак, а за самоделните можете да използвате найлон или някакъв друг материал. Идеалната температура, при която протича компостирането, е 55 градуса.
От време на време разбърквайте и навлажнявайте компостната маса, но не допускайте застояването на вода.
След няколко месеца произведеният от вас пълноценен органичен тор ще е готов за употреба в градината. Зрелият компост представлява еднородна землиста маса с аромата на плодородна почва.
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
Имайте предвид, че патладжаните се прихващат бавно. Лекото завяхване в обедните часове не бива да ви тревожи и не бързайте с поливките. Кореновата система още не е възстановена и не може да доставя во...
Още през февруари! През март може да се окаже, че сте закъснели. Защо ли? Защото касисът се събужда рано от зимен покой, соковете се раздвижват и започват да изнасят резервните хранителни вещества по ...
Планинското растение бабако (Carica pentagona) от сем. Папаеви расте във високите долини на Андите, разположени в съвременния Еквадор. Наричат го още бабао. През 1793 г. семената му попаднали в Нова З...