Още рецепти » Засадете лешник в градината си

 Засадете лешник в градината си

Едно от най-противоречивите като културно овощно растение е лешникът. Обичан от всички като плод заради неговата вкусна и полезна ядка, ценен като суровина в сладкарството и шоколадовото производство, лешниковият храст се възприема предимно като спътник в домашната градина на принципа „ей така, между другото, ама с него хем е хубаво, хем е полезно”. Това личи и по растящите “на воля” единични лешникови храсти в дворовете и лозята. Много рядко те са предмет на резитба за формиране или други грижи – имат вид на подивели. Но лешникът с внушителния вид на храста и широките си тъмнозелени листа е растение с неоспорими декоративни качества, което прави съвсем желано присъствието му в дворната градина. Стига да има условия.

Къде се чувства добре и най-добре

Лешникът вирее на различни почви. По-подходящи са леките и богатите на хумус влагоемни почви. При избора на място не е без значение и възможност за напояване през засушливата част от годината, както и естествените валежи. Като топлолюбиво растение, добрите места за него се намират до около 600 м надморска височина. При по-високо разположените вилни дворчета, предимно на югоизточни и южни склонове, може да се подберат кътчета, защитени от дървета, особено от иглолистни, където да се засадят един или повече лешникови храста, но при условие, че има вода за напояване и плодородна почва. Най-подходящи за лешника са слабо наклонените площи със североизточно до южно изложение. При създаване на компактно насаждение трябва да се има предвид, че в затворените /без въздушен дренаж/ долини цветовете на някои сортове може да измръзнат при по-мразовити зими. Това трябва да имат предвид и любителите, но любителят по-лесно ще понесе загубата на една реколта, отколкото производителят на стокова продукция.

Не се избира сорт, а сортове

Особеност на лешника е, че е разделнополово еднодомно растение, което ще рече, че има отделно мъжки и отделно женски цветове, но разположени на едно растение. Цъфтежът им не протича едновременно. Затова повечето сортове не могат да се сапоопрашват (самостерилни). Други се самоопрашват частично, а трети не се опрашват и от някои други сортове, макар техният прашец да е нормален (интерстерилни). Тези особености трябва да се имат предвид не само при създаване на компактно лешниково насаждение, но и при дворни условия. Участието на повече сортове и правилното им разположение гарантира оптимално взаимно оплождане.
Сортът Бадемовиден е едроплоден. Храстите на Бадемовиден и Ран Трапезундски са със слаб растеж и са по-подходящи за по-маломерните домашни градини. С по-добра мразоустойчивост са сортовете Халски, Тонда джентиле, Римски и други от вида awellana. С най-вкусна ядка са сортовете Ата-баба, Томбул и Тонда джентиле. Те са и много родовити.

Внимание!
Тонда джентиле и Бадемовиден са интерстерилни; Тонда джентиле, Римски, Томбул са самобезплодни, а Бадемовиден, Ран трапезундски и Фурфулак са частично самоплодни. Сортът Ата-баба при условията на Азербайджан и Кърджали е с много добра самоплодност. С най-висока подовитост са Бадемовиден, Ран трапезундски, Ата-баба и особено Римски, но пък той е с по-нисък рандеман на ядки -36-47 %, при 48-58% за Тонда джентиле и Бадемовиден.

Малко грижи иска, но ги иска навреме

Обикновеният лешник се развива като мощен храст с многобройни издънки. Застаряващите стъбла изсъхват. Те трябва да се изрязват своевременно, за да не затруднява беритбата на плодовете и да се избегне намножаването на вредни насекоми и болести. Всяка пролет трябва да се изрязват до основата по-слабите нови издънки, за да не изразходват хранителните вещества и да не засенчват бъдещите основни плододдаващи стъбла.Такова почистване е желателно и през вегетацията. Като правило, трябва да се подържа рехав храст с 5-6 основни стъбла. При резитбата за просветляване трябва да се пазят клончетата по стъблата на височина над 50-60 cm от земята.
При дворното отглеждане на лешника от значение е и това, че лешникът понася леко затревяване, но само при възможност за напояване. За предпочитане е почвата редовно да се обработва. Плитката коренова система изключва стандартната дълбока есенна обработка.Тя трябва да е с дълбночина до 13-15 см, а лятната – до 7-8 см.
Лешникът се нуждае от азотно и калиево торене, а на фосфорно реагира слабо. Азотът се внася в края на зимата, за да се запасят растенията с достатъчно пластични вещества за началото на диференцирането на плодни пъпки - към 1-ви юни. С калия се тори през 2-3 години през есента. Полезно е също участието на бор и магнезий.
Лешникът е влаголюбив овощен вид. Ето защо за получаването на обилен добив на плодове с качествени вкусни ядки трябва да се осигури напояване, особено през периода юни-август.
Лешникът се напада от някои болести, но те нямат съществено стопанско значение. Най-много загуби нанася лешниковият хоботник. Неговите ларви какавидират в почвата, затова летните обработки унищожават не малка част от този вредител. Когато се налага пръскане, трябва да се избягват органофосфорните и други силно миризливи препарати, защото могат да влошат вкусовите качества на ядките – усвояват се от мазнините.
Плодовете се берат след началото на естественото окапване. Разстилат се в проветриво помещение, за да се отворят купулите, а след това и да доизсъхнат плодовете.

Само за ентусиасти

Лешникът се размножава главно с издънки, или чрез вкореняване на резници, хоризонтални положници и дъговидни отводи. Присаждане е възможно, но рядко се прилага – само в случаите, когато се цели да се отгледа едностъблено лешниково дърво. За целта като подложка се използва семеначе от дървовидния лешник (Corilus colurna), наричан още «мечи лешник» - с дребни плодове и много твърда черупка. Най-ценната особеност на този вид е, че не образува издънки, развива мощно стъбло, привлекателно с белезникавата корковидна кора. Процентът на прихващане е незадоволителен, но любителят си заслужава да опита, ако иска в двора си да има дръвче с интересна форма.

Автор: Ст. н. с. Серафим Серафимов

Представяме Ви:

ЙОЩА - немски плод с френски привкус

Хибридът между касиса и бодливото немско грозде е създаден през 1959 г. след сложна кръстоска. Тази култура е наречена йоща, името е комбинация от първите букви на немските думи Yohonnisabelre и Stach...

При подсичане – билки

Става въпрос за интертриго (Intertrigo). Това е възпалително изменение на кожата, което се локализира най-често в областта на съприкосновяващите се телесни повърхности. Среща се както при възрастни, т...

Когато очаквате наследник

Въпреки че ходенето пеша влияе благотворно върху всички нас през различните етапи от живота ни, то е особено полезно за бременните жени през първите 6 месеца от щастливото очакване. Ходенето кара да р...

Консервиране на грозде

Сладко от бяло грозде Прoдукти: 1 кг захар на 100 зърна от едро узряло грозде, 1 пълна ч.л. лимонтузу. Нaчин на приготвяне: Избираме твърди гроздови зърна и внимателно им изваждаме семките. Сва...

Начало