Необикновен член на семейство Макови, който може да познаете по големите, дълбоко нарязани листа и цветовете с ципести венчелистчета и големи стълбчета. Може да се отглежда в бордюра, но тъй като най-добре вирее в торфена почва и има нужда от малко сянка, е по-подходящ за градината с дървета. Цветовете са с по четири венчелистчета и са разположени поединично или в малки гроздове. След тях се появяват сребристите семенни шушулки.
Сортове: С. дифулум е видът, който ще намерите най-лесно - височина 45 см, разпростира се на 30 см, яркожълти дисковидни цветове (5 см) през май - юни. Листата са широки 15 см, а стъблата са дълги 45 см. С. лазиокарпум е с бледожълти цветове (3,5 см), разположени по разклонени стъбла. Растението живее кратко.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства; полусянка.
Размножаване: Засейте семена напролет на определеното за цъфтеж място.
Едни от най-ефектните ампелни растения за вътрешна украса са еписциите.Техните мъхнати листа, проблясващи в сребристи, бронзови или медни оттенъци, са извънредно декоративни и привлекателни, а когато ...
Годжи бери, познато у нас и като мерджан, идва от Тибет, Монголия и Непал. Въпреки че в районите на естественото им разпространение тези растения са познати и използвани още от древността, то в начало...
Този вечнозелен нисък храст е сред най-обичаните цветя, отглеждани в стая. Някой грижовни цветари успяват да оформят растението и като ниско широко разклонено дръвче. Цветето цъфти от декември до май....
Странно звучащото име на пахистахиса означава на гръцки “дебел клас” и насочва към основното качество на цветето – формата на съцветието. Всеки от едрите наситеножълти “класове”, покрит със снежнобел...
Еуонимус