Голяма група от полезни дървета с различни размери - от 25 см (рядко срещаната S. pygmaea) до 15 м (S. Mitchellii). Популярният градински сорбус е калината - грациозно и нежно дърво в различни багри през целия сезон. През май и юни цветоносните съцветия са в бяло или кремаво, а наесен сред златистите листа се появяват и червени плодчета, събрани в кичури.
Сортове: Има две групи - със сложни перести и с прости листа. Калината е по-разпространена, ще я познаете по сложните листа, съставени от малки листенца. Основният вид е S. aucuparia (7,5 м, яркочервени плодчета). Интересните сортове са Asplenifolia (7,5 м, папратовидни листа) и Fastigiata (4,5 м, колоновидна корона). Добър избор е и S. Joseph Rock - ярко обагрени листа наесен. Офиката е с прости овални листа - зелени отгоре и сиви отдолу. Изберете S. aria Lutescens (10,5 м, сребристи млади листа, червени плодчета) или S. intermedia (9 м, оранжевочервени плодчета). За малка градина е подходяща S. hostii (3,6 м).
Място и почва: Не е капризен. Вирее на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - отстранете мъртвите клонки през зимата.
Размножаване: Засейте семена под стъкло наесен.
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Фатцията е включена във всички книги за стайни растения, но в малко справочници за храсти. Като имате това предвид и като видите големите й екзотични листа, може да си помислите, че тя е деликатно рас...
Яркожълтите маргаритоподобни цветове се отварят през юни, но повечето градинари, които отглеждат този нисък и разпростиращ се храст, смятат за най-голямо негово качество характерните му листа. Те са к...
Асплениумите имат нужда от сянка и влажен въздух. Има два основни вида, които се отглеждат като стайни растения и изобщо не си приличат. Елипсовидните листа на А. нидус са разположени около “гнездо”, ...
Псевдотцуга