Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
От различните видове френско грозде касисът е най-широко разпространен в света и у нас. Плодовете се отличават с много висока биологична стойност и това обяснява интереса към тази култура. Освен ви...
Рядко срещано растение за лехи. Ще го откриете в някои каталози за семена. Най-ефектно е в големи количества - засейте напролет на мястото, определено за цъфтеж, или отглеждайте разсад под стъкло и ра...
Ноланата се появи през 80-те години на нашия век. Тръбестите цветове са едри, туфите от листа - гъсти. Отлично растение за разполагане по края на лехи и бордюри, във висящи кошници и като почвопокривн...
Ароматната подправка, любимка на много европейски страни (Франция, Италия, Германия), е малко позната у нас. Свежите или изсушени листа и клонки са желани за салати, супи, рибни или зеленчукови консе...
Османтус