Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Идеалното място за това цвете е смесеният или храстовият бордюр. Големите дисковидни цветове са бели, зелени, розови или пурпурни в зависимост от сорта, а цъфтежът може да е от средата на зимата до кр...
Във влажните тропически гори на Азия, Африка и остров Мадагаскар цъфтят прекрасните стрептокарпуси от семейство Геснериеви. Сложното име на тези цветя на гръцки означава “усукан плод”, защото наистина...
Нискорастящо почвопокривно растение, което се чувства прекрасно на влажно и хладно по краищата на бордюра или в алпинеума. Листата са перести, а ако условията са подходящи, дисковидните цветове се поя...
Хибридите Bergamot се чувстват добре в цветния бордюр с влажна почва и на сянка. При засаждане добавете компост или добре изгнил тор, избягвайте да засаждате на място, огряно от ярко слънце; напролет ...
Ликвидамбар