Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащите надолу стъбла са покрити с туфички от подобни на борови иглички листа. Те са с красив сребристозелен цвят и поради тях цветето е привлекателно дори когато не цъфти. Цветчетата наподобяват пламъци, приликата се увеличава заради баграта им – тя е или яркочервена, или златисто-оранжева. Излизат от стъблата право нагоре.
Саксията с лотуса трябва да се разположи на светло и добре огрявано от слънцето място. През лятото това може да е и балконът или градината. През зимата се прибира в прохладно, но незамръзващо помещение с температура около 5 до 10 градуса. През топлите сезони почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, без да се прекалява с поливането. През зимата се полива рядко и с малко вода, колкото пръстта да не пресъхне.
След презимуването през февруари-март лотусите се пресаждат в нова почва. Тя трябва да е рохкава, добре да пропуска водата и въздуха. След това върховете на стъблата се прищипват, за да се разклонят и растенията да придобият по-пищна форма. Съдовете трябва да са по-големи, за да поберат добре развитата коренова система.
Размножаването на тези цветя става с връхни резници. Оптималната им дължина е 5 см. Най-лесно вкореняването става през март и през август-септември. Резниците се засаждат в плитки саксии с рохкава почва. При температура 20 градуса те се прихващат за 2-3 седмици. Тогава се пресаждат в отделни саксии. Тъй като се нуждаят от голямо количество хранителни вещества, лотусите се подхранват от март до октомври всяка седмица с разтворими торове.
Най-добре лотусите изглеждат, когато растат във висящи саксии, но прекрасно могат да украсят и слънчевия перваз. А за прохладни зимни градини са направо незаменими – пламъчетата им ще искрят цяла зима. С лотуси също така прекрасно се гарнират високи зелени растения с оголени стъбла, например фикуси, кафе и т. н.
За съжаление често стават гостоприемници на листни въшки, паяжинообразуващи акари и други вредители, особено ако въздухът, в помещението е сух. За да ги отървем, трябва да пръскаме с подходящи инсектициди.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна през всички сезони.
Вода: През лятото умерено поливане, зиме – оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Всяка седмица през лятото.
Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула)...
Този член на семейство Устноцветни не е нито яркообагрен, нито ефектен, но е полезно растение, което в цветния бордюр разделя големи цветове в основни багри. Препоръчва се да се сади около рози, в сел...
Саксиите с целозия в градинския център са с два различни вида съцветия. Едните са перести и могат да се отглеждат на открито, ако мястото е заслонено и топло - целозията не е подходяща за хладни облас...
А. мейениана е папрат, която ще намерите в малко домове – тя е за специалисти. Отличава се от другите папрати с пълзящо мъхесто коренище, тесни и широки листенца в сложния лист. Изисква разсеян...
Танацетум (вратига)