Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се появяват през лятото. Ехинопсът не е капризен, вирее в суха и варовита почва, но не понася плитка почва и сянка. Не пипайте стъблата и листата без ръкавици.
Сортове: За задната част на бордюра си вземете Е. bannaticus Taplow Blue - височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, бледосините съцветия (5-7,5 см) се появяват между юли и септември. Е. ритро е с тъмносини цветове. Сортовете Veitch’s Blue и Ruthenicus достигат около 90 см височина. Е. Nivalis е с бледосиви съцветия и сиви стъбла. Цветовете на всички ехинопси са много подходящи за изсушени букети. Откъснете ги точно преди да са се отворили напълно, отрязаните по-късно опадват.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
От късото стъбло на роеото израстват месести удълженоланцетни листа. Обагрянето им е необикновено – отгоре лъскаво зелено или жълто-зелено, а отдолу пурпурно. Интересни са и белите цветчета в пурпурни...
Карамфиловата еписция силно се различава от пъстролистните си посестрими. Произхожда от влажните гори на Колумбия. Представлява многогодишно тревисто растение с падащи стъбла. Листата са дребни, изумр...
Иксиолирионът не е роднина на иксията въпреки името и подобните си изисквания. Намира се трудно. На открито се отглежда на топло и слънчево място, но за предпочитане е да засадите през март за цъфтеж ...
У нас производствен опит в отглеждането на ендивията няма, но любителският интерес заслужава да й се отделят няколко реда. Отглежда се заради листата, които се употребяват за приготвяне на салати. В...
Панкрациум