Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се появяват през лятото. Ехинопсът не е капризен, вирее в суха и варовита почва, но не понася плитка почва и сянка. Не пипайте стъблата и листата без ръкавици.
Сортове: За задната част на бордюра си вземете Е. bannaticus Taplow Blue - височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, бледосините съцветия (5-7,5 см) се появяват между юли и септември. Е. ритро е с тъмносини цветове. Сортовете Veitch’s Blue и Ruthenicus достигат около 90 см височина. Е. Nivalis е с бледосиви съцветия и сиви стъбла. Цветовете на всички ехинопси са много подходящи за изсушени букети. Откъснете ги точно преди да са се отворили напълно, отрязаните по-късно опадват.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Това австралийско цвете често се нарича акроклинум в каталозите за семена, но латинското му име е хелиптерум. Венчелистчетата на маргаритоподобните цветове са като сламени. Цветовете (обикновени, полу...
Жалко е, че ромнеята не е по-популярна. Стъблата й може да умрат от студа, но бързо ще се появят нови. От юли до октомври по връхчетата им се появяват бели маковидни цветове с големината на чаени чини...
Непопулярно растение. Многогодишните видове се намират трудно, но си заслужава да ги потърсите. Подходящи са за алпинеума или за предната част на бордюра. Листата са перести, жълтите цветове се появяв...
Давалията е папрат, която се отглежда заради плътните коренища, които прорастват над ръба на саксията. Отгледайте си Д. канариензис (листата приличат на тези на моркова) или по-голямата, но по-крехка ...