Изящното растение със сложното име дизиготека веднага привлича погледите. Тъмнозелените, почти черни, назъбени листа създават пищна дантелена корона. Храстът обикновено слабо се разклонява и достига височина 1,50 м.
Дизиготеката е от голямото семейство Аралиеви, най-известният член на което е женшенът. В родината си – Австралия и Нова Зеландия, расте в условията на постоянно прохладно лято с редовни дъждове и наситен с морска влага въздух.
Както всички представители на Аралиевите и това растение цъфти с дребни и невзрачни цветове, а при нашите условия даже и съвсем не цъфти. Това обаче с пълна сила се компенсира от неоспоримата красота на листата.
Дизиготеките не понасят директното слънчево огряване, особено през лятото. Най-добре се чувстват далече от прозореца в светла стая. Не бива да са поставени близо до работещи отоплителни тела, а също да бъдат подложени на въздушни течения. И едното, и другото ще доведат до опадането на голямо количество листа, което се отразява не само на декоративността, но и на здравето на растението.
Температурата в помещението през зимата не бива да е под 16 градуса, но не трябва и да прехвърля много 20 градуса.
Почвената влага трябва да бъде умерена, не се полива, докато горният почвен слой не е изсъхнал, но забавянето също не е полезно.
Дизиготеките се пресаждат веднъж на две години. Това става през пролетта. Подходяща почвена смес е от 2 части градинска пръст, 1 част листовка и 1 част пясък. Съдовете, в които ще настаним растенията, трябва да са добре дренирани.
За доброто развитие на дизиготеките е задължителна високата въздушна влажност. Най-лесно това се постига , като саксията заедно с подложката се постави в широк съд, пълен с вода, върху островче от красиви камъни. Това ще внесе и допълнителен декоративен елемент в интериора.
Размножението става с резници. Те се отрязват с остър нож и се засаждат на дълбочина до първия лист. Добре е саксията да се постави в полиетиленов плик на топло място. Така вкореняването е по-сигурно.
През пролетта и лятото е добре да се подхранва веднъж седмично с минерални или органични торове. Трябва да се следи и за евентуална поява на щитоносни въшки и червени акари.
Тайните на успеха
Светлина: Предпочита полусянката.
Вода: Умерено поливане с престояла вода.
Влажност на въздуха: Висока, пулверизирането не е никога излишно.
Подхранване: Веднъж седмично през периода на растеж.
Спиреите са популярна група от бързорастящи храсти, които се гледат лесно и цъфтят обилно. Цъфтящите през пролетта видове са с дребни бели цветове, събрани в гроздове на извити стъбла. Цъфтящите през ...
Лиственицата е едно от малкото иглолистни, чиито иглички опадват през зимата и тогава може да я познаете по възлестите клони. Напролет се появяват ярко-зелените млади иглички. Розово-червените женски ...
До неотдавна тези южноафрикански „маргаритки" се срещаха рядко, но сега напролет лесно ще ги намерите в отдела за растения за лехи в градинските центрове. Роднини са на диморфотеките и понякога г...
Ноланата се появи през 80-те години на нашия век. Тръбестите цветове са едри, туфите от листа - гъсти. Отлично растение за разполагане по края на лехи и бордюри, във висящи кошници и като почвопокривн...