Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна Америка, Австралия и островите в Тихия океан. Това са красиви вечнозелени дървета с пръстеновидно разположени клони. Листата са гъсто наредени и игловидни, в различни оттенъци на зеленото. Цветовете са разделнополови – мъжките са събрани в големи цилиндрични съцветия, разположени на групи по върховете на клончетата, а женските представляват огромни цилиндрични шишарки.
Като стайно растение обикновено се отглежда Araucaria excelsa. Тя идва от остров Норфолк, близо до Австралия, където достига внушителни размери – 45 м височина и до 6 м обиколка на стъблото. Отличава се с хоризонтално разположени, широки, почти дисковидно наредени разклонения и гъста листна маса. Докато растенията са млади, короната изглежда много плътна.
Араукариите предпочитат прохладни помещения, в които температурата не надвишава 15 градуса. Ако не разполагаме с такова място, можем да й помагаме, като по-често я пулверизираме. Мястото й трябва да е добре осветено, но не припечно. Понася и леко засенчване. През лятото е добре да се изнася на открито сенчесто място.
Редовното поливане с престояла или дъждовна вода е необходимост. Не бива да се допуска нито преовлажняване, нито пресъхване на земната маса.
Харесва и високата въздушна влажност. Честото пулверизиране допринася за доброто развитие, а около корените е добре да се постави мъх сфагнум, който да бъде постоянно влажен.
Пресаждането става не по-често от веднъж на 4-5 години. Почвата трябва да е с кисела реакция и да съдържа около 30 % иглолистна листовка. Много трябва да се пазят от нараняване корените, защото листата започват да пожълтяват и да омекват.
Размножаването става чрез вкореняване на връхни резници през август-септември. Те трябва да са взети от разклоненията на централното стъбло, защото иначе ще образуват несиметрична корона.
Със съвсем малките араукарии може да се придаде изключително екзотичен вид на терариума. Младите изглеждат великолепно върху маса или цветарник, а порасналите дървета в контейнери са чудесна украса на хола или зимната градина.
Тайните на успеха
Светлина: Обича разсеяно осветяване.
Вода: Полива се умерено през всички сезони.
Влажност на въздуха: По-висока.
Подхранване: През 3 седмици от април до август.
Има няколко вида бръшлян – германски, шведски и т. н. тук става дума за “истинските” бръшляни, които са сортове на род Хедера. Те с право заслужават репутацията си на декоративни растения и от дълго в...
Всички стапелии цъфтят с ефектни цветове. Наричат ги често кактуси, но освен че също са сукуленти, нямат нищо общо с тях. Най-известна засега е С. вариегата, която за съжаление е от силно миришещите ...
Вейгелата (понякога я наричат диервила) се чувства най-добре, когато се подкастря всяка година и се отглежда в богата почва. Вирее почти навсякъде и геройски издържа на пренебрежението, на което е под...
Божурите са едни от най-красивите растения в цветния бордюр. Едрите куповидни цветове (20 см), са обикновени, полукичести, кичести или подобни на анемонии, а багрите са най-разнообразни. Някои са аром...
Пандорея