Ярко и издръжливо растение за предната или средната част на бордюра - цъфти непрекъснато от началото на юни до септември. Листата са фино нарязани, а маргаритоподобните съцветия са многобройни. Всяко от тях има централна златиста розетка, а периферните „венчелистчета" са бели, бледо-жълти или жълти в зависимост от сорта. Може да са необходими подпорки - намалете височината на стъблата след прецъфтяване.
Сортове: А. тинктория е висока 60 см, цъфти изцяло в жълто, съцветията са широки 5-7,5 см. Известни сортове са Е. С. Buxton (бледожълт) и Grallach Gold (златистожълт). За предната част на-бордюра или за голям алпинеум изберете A. punctata Cupaniana - височина 30 см, разпростира се на 45 см. Съцветията са с бели „венчелистчета", а листата са сиви.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Внесена е в Европа от Тайван в началото на 80-те години и популярността й като стайно единично растение расте. Ще я познаете по големите сложни листа, съставени от лъскави малки листчета с дълбоко вря...
Стробилантесът е красив, докато е млад. Дългите заострени листа са тъмнозелени със сребристопурпурен блясък. За съжаление този ефектен вид се променя с годините – старите растения са раздърпани, цвето...
Към края на лятото хелениумът обагря в червено и жълто цветния бордюр. Всяко голямо, маргаритопо-добно съцветие е с ясно изразен централен диск. Стъблото е изправено, дълго около 60 см-1,5 м. На откри...
Използва се най-вече за жив плет - вечнозелените прунуси са най-популярни, но има и червенолистни широколистни сортове за висок или нисък жив плет. Не всички прунуси се отглеждат заради листата - има ...
Раулия