Родът Плумерия съдържа 5 вида, широко разпространени по тихоокеанските острови, в Южна Америка, Калифорния и Мексико. Там растението израства като дърво с височина до 9 м. При нашите климатични условия се отглежда като контейнерно растение, което през зимата краси стаи и зимни градини, а през лятото – тераси и градини.
На дебелите сукулентни клонки се разполагат едрите кожести листа. Те имат отчетливо релефни жилки, които излизат от централната жилка. Краищата на клонките завършват с едри ароматни съцветия. Отделните цветчета са по краищата бели или розови, а към средата стават жълто-оранжеви. Те излъчват приятен аромат, особено сутрин, който може да наподобява цитруси, канела, гардения и зависи от условията на отглеждане.
След прецъфтяването плумерията завръзва плодове – заострени шушулки със зелен или кафеникав цвят. Те не стават за ядене.Семената, които се съдържат в тях, могат да се използват за размножение, но трябва да се знае, че бързо губят кълняемост.
През пролетта започва активното нарастване на плумерията. За да се развие добре и за да цъфти, й е нужно силно слънчево огряване. На по-слабо осветление листата започват да жълтеят и растежът силно се забавя. По това време започва и по-обилното поливане, което обаче не трябва да е прекалено. През есента количеството на водата постепенно се намалява а през зимата се полива рядко и оскъдно. Също през пролетта започва и редовното подхранване – отначало се дава азот, а по-късно – фосфор. Торовете се дават в разтворен вид на всеки 2-3 седмици и видимо се отразяват на растението.
Плумерията се размножава еднакво добре както със семена, така и с резници. Обаче получените от посев растения растат бавно и цветове от тях може да се очакват не по-рано от три години. Вкоренените резници бързо образуват дръвче, което в зависимост от грижите за него ще зацъфти само след няколко месеца. Резниците на плумерията имат преимуществото да се запазват цели месеци свежи и се вкореняват лесно във влажен пясък или лека почва. Това става обикновено за 50-70 дни. Това, че резникът е цъфнал, не означава обаче, че се вкоренил. Наличието на корени се доказва само от интензивното развитие на листата.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно и пряко слънчево огряване.
Вода: През пролетта и лятото – умерено поливане, през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: Предпочита сух въздух.
Подхранване: През лятото на 2-3 седмици.
Бругмансията е растение от тропическа Южна Америка и у нас не може да се отглежда целогодишно навън. Ако растението ви е засадено на открито в почвата и искате да го запазите и да го отглеждате като м...
Калистемонът е родовото име на 34 вида храсти от семейство Myrtaceae. По-голямата част от видовете са ендемични за Австралия, четири вида са открити в Нова Каледония. Популярното му име е „четка за ...
Голямо конусовидно дърво, което на пръв поглед може да се сбърка с клен. Наделените му листа се редуват на клончето, а при клена листата са разположени едно срещу друго. Дървото е най-красиво наесен, ...
Обикновената мирта (М. communis) се отглежда в Европа от 400 години, но едва ли ще я намерите лесно. Проблемът е, че не е издръжлива. У нас се прибира в хладни помещения през зимата. Слад-кият аромат ...
Хеухера