По изящество на формите и по ажурност на листата папратите имат малко съперници. Много тропически видове отдавна са превзели сърцата и жилищата на хората и са станали неотменна част от растителната украса. Трудности при отглеждането им създават тяхната влаголюбивост и капризи по отношение на температурата. Но, както при всички растения, и тук има нестандартни особи, които растат при необичайни за семейството си условия.
Такъв чаровен особняк е пелеята. Въпреки че е папрат, тя понася сухия въздух, не обича честото поливане и расте в неутрална или слабо кисела почва. Името й на гръцки означава “тъмна”, което е свързано с цвета на ваите (листата) й.
В субтропиците на двете полукълба съществуват няколко десетки вида пелеи, но като украсни растения се използват основно 2 вида.
Кръглолистната пелея (P. rotundifolia) е най-популярна. Произхожда от Нова Зеландия, където обитава варовитите възвишения. Блестящите кожести листенца са почни кръгли и плътно обгръщата стволчето на ваята, коята излиза от коренището.
Съвсем друг вид има африканската зелена пелея (P. viridis). Нейните листенца са дълги, тройно насечени. Въпреки крехкия си вид това е най-устойчивата на засушаване пелея.
В зависимост от вида пелеите достигат от 20 до 40 см височина. Растат целогодишно, но най-активно през пролетта и лятото. Старите ваи засъхват и трябва да се отстраняват.
Подобно на останалите папрати, пелеите не понасят директно слънчево огряване. Най-добре се чувстват на светъл северен прозорец, но понасят и по-дълбока сянка, като при това листата им добиват съвсем тъмен цвят. През зимата умерената стайна температура им е напълно достатъчна. Както казахме, поливането трябва да е твърде умерено, за да не загният корените. Водата направо от водопровода много им харесва, защото съдържа калций. Въпреки че устояват на сух въздух, растенията обичат да бъдат пулверизирани с топла вода.
Пелеите се размножават чрез спори, които понякога се самозасяват, и чрез разделяне на коренищата. Това става през пролетта. Частите, получени след разделянето, се засаждат в обикновена пръст за саксии, но с прибавка на счукан варовик. Саксиите трябва да са с добър дренаж. През време на активния растеж подхранването с добре прегорял оборски тор се приема добре от пелеите.
Тайните на успеха
Светлина: Добра е разсеяната светлина на северен прозорец.
Вода: Преди поливане земната маса трябва да е добре изсъхнала.
Влажност на въздуха: Нормалната влажност в помещенията е напълно достатъчна.
Пресаждане: През пролетта, като едновременно се разделя коренището.
Подхранване: През лятото с прегорял оборски тор.
Ефектно растение, чиито хибриди имат красиви маргаритоподобни цветове в бяло, жълто, синьо, оранжево, червено и пурпурно, а стъблата са дълги и разклонени. Цветовете се затварят, когато слънцето залез...
Тесните, бодливи по края листа много приличат на тези на ананаса и са разположени спирално по стъблото. Панданусът нараства бавно, но по-късно започва да прилича на палма, висока метър и повече, със с...
Бриофилумите принадлежат към малката група стайни растения, по чиито листа прорастват нови растения. При Б. тубифлорум цилиндричните листа са разположени прешленовидно. На върха на всеки месест лист с...
Герберата от семейство Сложноцветни произхожда от голям род с над 80 вида. Повечето се срещат в Южна Африка, но има представители и в Индия, Австралия и Мадагаскар. Изящни цветове, разположени на дъ...