Групата на примулите съдържа някои от най-добрите стайни растения, които цъфтят през цялата зима и през пролетта. Многобройните цветове са събрани в центъра на листната розетка (безстъблени сортове) или са разположени по дълги изправени безлистни стъбла (стъблени сортове).
Игликите, които растат в градината, са подходящи за стайно отглеждане – цветовете им са големи и пъстри и след прецъфтяване могат да се засадят в градината. Обикновено за стайни растения се използват по-взискателни видове. Цветовете им са по-малки и са на безлистни цветоносни стъбла. П. малакоидес е най-изящна, П. синензис има накъдрени листа и цветове, а П. обконика не докосвайте, ако имате чувствителна кожа. Не засаждайте много надълбоко – върхът на нарастване на растението трябва да е точно над повърхността на почвата. Дръжте растението на добре осветено място (без пряка слънчева светлина), без въздушни течения и далеч от източници на топлина. Махайте увехналите цветове и подхранвайте редовно.
Видове
Два градински вида се отглеждат в стайни условия – обикновената иглика (П. вулгарис или П. акаулис) с големи цветове в бяло, жълто, червено или синьо, разположени над розетки от листа; П. вариабилис – с ярко, често двубагрени цветове, събрани в съцветия на здрави цветоносни стъбла, високи 30 см. П. малакоидес е най-известният от незимоустойчивите видове, които се отглеждат като нетрайни саксийни растения. Ароматните цветчета в бяло, розово, пурпурно или червено са разположени прешленовидно на цветоносното стъбло. Цветовете на П. обконика са големи, ароматни и с най-различни багри, но листата могат да предизвикат обрив, ако кожата ви е чувствителна. Жълтооката П. синензис цъфти в бяло, розово, червено, оранжево и пурпурно – популярните сортове имат червени венчелистчета, къдрави по края. П. кевензис не може да се сбърка – това е единствената незимоустойчива примула с жълти цветове.
Тайни на успеха
Температура: Хладно; 13-15°С по време на цъфтеж.
Светлина: Максимално силна, но предпазвайте от пряката слънчева светлина.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна по време на цъфтеж.
Влажност на въздуха: От време на време пулверизирайте листата; поставете върху вана с камъчета, ако е много топло.
Грижи след прецъфтяване: Засадете П. акаулис в градината; другите видове обикновено се изхвърлят, П. обконика и П. синенцзис може да се запазят – пресадете ги и през лятото ги оставете на хладно, проветриво и леко сенчесто място; поливайте много оскъдно – наесен махнете пожълтелите листа и започнете да поливате нормално.
Размножаване: Засейте семена в средата на лятото.
Мушмулата е четвъртият семков овощен вид, които се отглежда като единични дървета в любителските смесени овощни градини. Среща се в пасищните и горски площи, присадена от любители на глог. В Странджа ...
Родът Калатея включва едни от най-красивите представители на семейтво Марантови (Marantaceae). Името идва от гръцката дума “calathos”, която означава кошница и е свързана с факта, че в родината си ра...
Всичко около калифорнийската секвоя (S. sempervirens) е впечатляващо. Най-високото дърво в света - рекордът е 109 м, необичайно малки шишарки - под 2 см в диаметър. Някои екземпляри са на над 2000 год...
Повечето справочници за храсти не включват пахисандрата и в градинския център може и да не я откриете. Тя е отлично почвопокривно растение. Вечнозелената пахисандра се разпростира бързо, достига едва ...