Диафрагмалната херния е аномалия, при която коремната част на хранопровода и част от стомаха или целият, преминават пред диафрагмалния отвор от коремната в гръдната кухина. Това се получава временно или остава постоянно.
Диафрагмална херния се наблюдава в 5-16 % от лицата над 40 години и зачестява у по-възрастните. Не е изключение и при деца.
Диафрагмалната херния е вродена или придобита. Вродената се дължи на аномалии в ембрионалното развитие на плода ( хернията у децата). Такава може да бъде и у възрастните, но при тях тя е и придобита. Условия за получаването й са: разширяване на диафрагмалното отвърстие, увеличаване на абдоминалното налягане и нарушения в затварящата функция на кардията (на свиващия мускул между хранопроводи стомах). Разширяване на диафрагменото отвърстие се получава в резултат на изменение в тъканите на диафрагмалния отвор, бързо стопяване на мазните депа около него (при бързо отслабване на пълни хора), увеличаване на коремното (абдоминалонто) налягане. То се получава при вдигане на тежести, носене на стегнати колани, силен метеоризъм, чести повръщания, упорита кашлица, събиране на течност в коремната кухина, бременност.
Клиничните симптоми на диафрагмалната херния могат дълго време да не се изявят и тя да се открие случайно. Това се наблюдава по-често при вродените хернии. Симптомите, които се явяват, се обуславят от притискане на съседни органи и от рефлукс на храна от стомаха в хранопровода. Болката е един от главните симптоми. Тя се наблюдава в 50-90 % от болните и е с най-различна характеристика. Често е като парене зад гръдната кост или стягаща в сърдечната област с излъчване към лявата плешка или рамо, с което наподобява сърдечна болка, като при коронарна болест. Болките се засилват от физическо натоварване, при навеждане и кашляне. Засилват се в легнало положение и изчезват при изправяне. Често болните имат кисели оригвания, тежест, хълцане, повръщане.
При деца вродените хернии често провокират възпалителни заболявания на белия дроб, поради лошата му вентилация или попадане на храна в дихателната тръба. Децата с хернии лесно се заморяват, особено при тичане и опит за спортуване, често получават цианоза на устните. Белодробни и сърдечни оплаквания – задух, сърцебиене, възникват и у възрастните.
Вследствие възпалителни промени в дисталната част на хранопровода – ерозии и разранявания на лигавицата, настъпват кръвоизливи, които се манифестират като кръвоповръщане или мелена (черни, лъскави или кафяви изпражнения). Кръвоизливите по-често са слаби, но водят до хронични желязонедоимъчни анемии. Освен кръвоизливи, могат да се получат и други усложнения – стеснение на хранопровода, инцидентни заклещвания, прегъвания и др.
Диагнозата на заболяването се поставя рентгенологично.
Лечението на диафрагмалната херния трябва да бъде консервативно. При необходимост от лекарства, те се назначават от лекар. Много рядко при неуспех от него или появата на тежки усложнения, то е хирургично. Операцията е трудна и често не дава резултати. Тя трябва да се извършва само по необходимост.
Прогнозата на диафрагмалната херния не е тежка.
Набира се слез заедно с корените, листата и цвета (правила съм го с прясна билка, не съм сигурна в ефекта на изсушената). Всичко се измива добре и се нарязва на ситно. Една шепа от надробената смес се...
Метеорологичните условия през периода остават сравнително неблагоприятни за жените с хроничен или често повтарящ се аднексит (възпаление на лигавицата на маточните тръби, което обхваща и яйчниците). В...
За лечение се употребяват изсушените листа на растението (Sаlvia officinolis) преди и след цъфтеж. Полезно е при възпаления на дихателните органи (глътка, ангина) кашлица, диарии, чернодробни и жлъчни...
Кървенето от носа се нарича епистаксис. Той се среща често – както при болни, така и при практически здрави хора. Обуславя се от редица вътрешни и външни фактори: приемане на недостатъчно витаминозна ...