Болестта на Рейно

В неврологичната практика често се налага диагностично изясняване на изменения, неправилно означавани като ангионеврози. Това са кожни увреждания, обикновено с хроничен ход, и са свързани с периферната функционална недостатъчност, поради нервно-съдови нарушения или артериален спазъм.
В тази група заболявания ще споменем болеста на Рейно. Характерен за това заболяване е изразеният спазъм на малките кръвоносни съдове. Засягат се пръстите на ръцете, по-рядко на краката, понякога върхът на носа и ушната мида. В началния стадий има периодични пристъпи на спазъм на малките съдове – бледи до побелели пръсти, изстинали и изтръпнали. Има чувство на парене. Пристъпите преминават за няколко минути до няколко часа. Болестта има подчертана сезонност – пристъпите се провокират от студа. В следващия стадий се развиват и трофични нарушения.
Причините за заболяването не са изяснени. Отключваща роля се приписва на чести охлаждания, високо кръвно налягане, емоционално и физическо пренапрежение. По време на пристъпите пулсациите на периферните съдове са изменени.
Съществува и синдром на Рейно, който се наблюдава при различни заболявания – вибрационна болест, синдром рамо-ръка, климактерични смущения. За установяване на невросъдовите нарушения се провеждат доплерова сонография на периферни съдове и електроневрография.
За лечение се използват съдоразширяващи средства и витамини. Много добър лечебен ефект се постига с подходяща физиотерапия, проведена от добър специалист.