Дишането е процес, при който се разпадат въглехидратите в плода, защото се отделят въглероден двуокис и вода. При повишение на температурата с 10 градуса дишането се ускорява 2-3 пъти, а това съкращава продължителността на съхранението.
Намаляването на дишането чрез понижаване на температурата е основен принцип. Но трябва да се имат предвид и границите, под които плодовете замръзват и стават негодни за консумация. За ябълката и крушата критичното ниво е под минус 1-2 градуса. При домашни условия плодовете трябва да се поставят в помещения, където температурите са сравнително по-ниски. Това са главно избите. Когато има възможност да се използват хладилни съоръжения, за крушата температурата трябва да е от минус 1 до плюс 0,5 градуса, а за ябълката - от 0 до 4 градуса.
Понижаването на кислорода и повишаването на въглеродния двуокис забавят дишането. На базата на този фактор са изградени едни от най-модерните плодохранилища, където освен температурата се контролира и газовият състав на въздуха. Затова охладените плодове се поставят в чували от не много дебело пластмасово фолио и се запечатват много добре, за да се изолира газо-обменът. Върху фолиото се поставя хартия и с добре затоплена ютия се запечва отворът на чувалите. Поставените при тези условия плодове изчерпват основната част от кислорода и насищат атмосферата с въглероден двуокис. Атмосферата в запечатания чувал се насища и с достатъчно количество вода, която също има важно значение при съхранението. Ябълките и крушите се запазват в най-свеж вид, когато се съхраняват при 85-90 % относителна влажност на въздуха.
Светлината също засилва интензивността на дишането на плодовете. Както при слънчева, така и при електрическа светлина количеството на отделения въглероден двуокис се увеличава 2-2,5 пъти.
Най-добри са условията за съхранение на ябълките и крушите в по-дълбоките избени помещения, където температурите са по-ниски, влагата е по-висока и няма директна светлина. Когато се използват найлонови чували, в тях трябва да се поставят само здрави плодове, защото има голяма опасност от загниване.
С внедряването на слабо растящите подложки се откриха възможности за създаване на гъсти, високоинтензивни ябълкови насаждения. Разстоянията на засаждане при тях са около 1,5-2 м в реда и 4-5 м между р...
Обикновена практика е, най-вече поради незнание, след беритбата на плодовете малините да се оставят свободно да растат и да се сгъстяват. Ако и вие сте постъпили така, повече не може да отлагате. П...
Гъбите са основните причинители на болести по растенията. Много от тях произвеждат микотоксини (фитопатогени), които представляват значителна част от почвените микроорганизми и оказват съществено влия...
През втората половина на зимата настъпва времето за присаждане на калеми по различни начини. Изборът им зависи от срока и преди всичко от състоянието на подложката. Ако тя е дебела колкото калема, по ...