Циклантерата (Cyclanthera pedata) принадлежи към семейство Тиквени, като родът наброява от 5 до 8 вида, разпространени в Южна и Централна Америка. Това е едно- или многогодишна тревиста лиана, която се катери по опори с помощта на мустачки.
Тя е много разклонена и има силно разсечени листа, които придават на растението висока декоративност. Плодовете, които се ядат, приличат на малки чушчици и са разположени в пазвите на листата. Недозрелите плодове се ядат свежи, слагат се в туршии или се пекат, а узрелите могат да се консумират само печени. По вкус те напомнят печен фасул.
Не обича горещините
Агротехниката на това растение прилича на агротехниката при краставиците, но има и някои разлики. Циклантерата обикновено расте в планините, затова предпочита по-хладния климат. Оптималната температура за растеж и развитие е около 20 градуса. Ето защо в нашите ширини тя не плододава през лятото. Този процес започва едва след преминаването на жегите.
Семената се сеят директно в почвата през март-април, когато температурата на терена е достигнала 15 градуса и се покриват с найлон. В топлото време растенията поникват бързо – след 3-5 дни. Когато се появят 3-5-ти същински лист, се шербетува и се поставят подпорки, както при краставиците. По време на вегетацията трябва да следите за влажността на почвата. При пресъхването й, а също и по време на суховеи, растението страда много, затова то трябва да бъде настанено на защитено от вятъра място. Циклантерата може да се пусне да се катери по дървета, но тогава ще ви е трудно да прибирате плодовете. Най-добре е да я качите на беседката или на шпалир с височина около 2 метра.
Ако е слаба, торете
Подхранването по време на вегетацията се прави само при нужда, като изхождате от състоянието на растението. Ако листата са тъмнозелени, филизите растат активно, то не е нужно да внасяте торове, но ако ръста отслабва, листата бледнеят, шербетувайте, а по време на плододаването внасяйте дървесна пепел, която се закопава при разрохкването на почвата.
Засадете поне две растения
Растението е самостерилно, тоест не образува плодове при опрашването от собствените цветове, затова трябва да садите минимум 2 растения за получаването на реколта. Плодовете се берат, когато започнат да зазряват, за което можете да съдите по лекото пожълтяване. Тогава обаче те са подходящи само за преработка. Докато те не са достигнали пълна зрялост, могат да бъдат консумирани свежи, но това трябва да ги събирате при размер около 1 см. От едно растение можете да наберете около 5-6 кг плодове.
Семената се събират от добре узрели плодове, когато те съвсем пожълтеят. Напълно узрелите семена са абсолютно черни. След като ги извадите от плода ги изсушете на хартия и ги приберете за съхранение. Пазете ги така, както семената на краставиците.
Вратигата (Tanacetum vulgare) е пренесена от Азия. Родът включва около 60 вида. Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество тъмно зелени листа, които са двойно п...
Това е цветето, което сме при викнали да отъждествяваме с градинката пред родния дом. С много нежност у нас често я наричат „лятно лале". Латинското й наименование циния елеганс пък е свързано със стр...
Този начин е много подходящ за собствениците на вилни места. Тях стопанинът не винаги има възможност да посети, да полее растенията. Няма съмнение, че най-добри резултати от безразсадови домати ще с...
Името на този храст и цвете е божествено, защото е кръстен на Хеба - дъщеря на Хера и Зевс. Божественият произход на този вечно-зелено растение ясно личи в приятно зелените месести листа, които искрят...