Карфиолът е взискателен към условията за отглеждане. Най-добре се развива при температура 14-18 градуса от началния растеж до образуване на главите. При настъпване на горещините (28-30 градуса) главите нарастват бързо, но стават рехави и твърди. При температура под 8 градуса не растат, при минус 4-5 градуса - се повреждат.
Ако сте засели карфиол в топъл парник около средата на януари, разсадът е готов и е време за засаждане. Не закъснявайте. В противен случай има вероятност голям процент от главите да бъдат съсипани от високите температури.
Засаждайте на бразди 50 см една от друга и на 30 см между растенията в редовете. Дългите корени съкратете и намалете листната маса. Така стръковете по-лесно ще се прихванат. Направете дупка с помощта на садило. Поставете растението, притиснете и после в отворената дупка, оставена от садилото, полейте всеки корен.
Не позволявайте на плевелите да задушат карфиола. Много благоприятно за него е шербетуване. В съд с вода се разтваря прегорял говежди или птичи тор и с този разтвор се поливат растенията. Не допускайте засушаване, защото преждевременно образувалата се листна розетка и главите ще са с лошо качество. Трябва да знаете, че въздушната суша при по-ниски температури задържа образуването на главите.
Ранното отглеждане на карфиол е рисково. Защото понякога у нас пролетта е прохладна с продължителни ниски температури. Ако спазвате обаче указанията, ще имате прекрасни глави, те ще са готови още в началото на юни.
Кливията е луковично растение, което произхожда от Южна Африка. Корените му са малко на брой, но дълги и месести. Листата й живеят по няколко години, като всяка година се образуват по няколко. При доб...
В зависимост от вида, сорта и физиологичното състояние растенията понасят различно студа. Ледените кристали, които се образуват в клетките, понякога причиняват напълно измръзване. Но друг път не са то...
Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината. Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30 см, бухнали съцветия. Това е един от най-обилно и най-продъ...
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...