Повечето ябълкови сортове не плододават всяка година. Това е т. нар. алтернативно плододаване, което е трудно преодолимо. В годината, когато дърветата са заложили много плодове, цветообразуването е слабо или напълно отпада и през следващата година ябълките са малко или изобщо ги няма. Сравнително по-редовно плододаващите дървета всяка година образуват умерено количество плодни пъпки и през следващата съотношението между плодовете, новия прираст и листата е по-благоприятно. Количеството на плодовете е по-малко, но те са по-качествени и има условия отново да се заложат плодни пъпки. Установено е, че има зависимост между листата, растежа и залагането на плодни пъпки. За редовното плододаване е необходимо на всеки плод да се падат по 40-60 листа. Затова до голяма степен спомагат по-силните резитби, а също така и прореждането на завръзите.
Залагането на плодните пъпки започва към края на юни до началото на юли. То настъпва след приключване на растежа. Условията, които оказват влияние върху растежа, се отразяват и върху началния срок на цветообразуването. После продължава оформянето на отделните цветни органи и към края на ноември-началото на декември те основно са оформени. Диференциацията продължава и през зимните месеци и приключва окончателно в началото на следващата пролет с оформянето на прашниковите зърна и плодника.
Ябълката цъфти сравнително по-късно, поради което и пролетните измръзвания при нея са по-рядко явление. Срокът на цъфтежа и неговата продължителност зависят от сорта и в много по-голяма степен от климата, надморската височина, метеорологичните условия.
Сортовете се групират на ранно и късноцъфтящи. Много важно е при създаването на ябълковите градини да се подбират сортове с приблизително еднакъв срок на цъфтеж. Това се налага, тъй като всички сортове са самостерилни и изискват чуждо опрашване. Освен това при нея има и сортове, които имат дефектен прашец и са лоши опрашители. Те трябва да се засаждат най-малко с два сорта, които взаимно да се опрашват и да опрашват дефектните. Сортовете лоши опрашители са: Канадска ренета, Английска зелена ренета, Босконска хубавица, Бухавица, Муцу, Скринянка. При някои сортове е установена и интерстерилност, няма оплождане въпреки нормалния прашец. Такива са Ричаред и Старкинг, Ричаред и Уелспър, Ричаред и Старкримсон, Старкримсон и Уелспър, които са вариетети на Червена и Златна превъзходна.
Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосо...
Някои градинари не са съвсем доволни от купените през пролетта семена – скъпи, а в някои случаи и с ниска кълняемост. Не са малко и онези, които са останали изненадани, защото са очаквали по-различен ...
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
Разбира се първо трябва да си произведете разсад. Семената се засяват през януари в саксийки с диаметър 10-12 см. Във всяка се поставят по 2-3 семена. По време на поникването температурата да е 23-26 ...